Калина Райчева

Биография

Клиничен психолог и неорайхиански психотерапевт с практика в София съм и работя с клиенти индивидуално и в групи.

Отвъд професионалните си роли съм дъщеря, сестра, внучка, приятел и млад човек, който прохожда „в себе си“, открива света, танцува, учи, пътува и се предизвиква да поема по неотъпкани пътеки. Сдобрявам се с миналото си, старая се по-често да забравям плановете си за бъдещето и се уча на любопитство към настоящето.

Опитът като психотерапевт ме учи, че същото любопитство е в основата и на психотерапевтичната среща - когато допуснем любопитен и доверен друг да бъде свидетел на вътрешния ни свят, си позволяваме една по-честна среща не само с него, но и със самите себе си. Това не премахва трудностите, но ни подкрепя да ги приемем като част от неповторимия си път, за да продължим напред по него творчески и свободно.

За уъркшопа

Кой си ти отвъд това, което имаш? Къде търсим отговора на въпроса „Кой съм аз?“ - в CV-то си, или в ежедневните ситуации, когато никой не ни гледа?

Кога си задаваме този въпрос - когато ни поканят да се представим пред публика, или в миговете преди да заспим, когато сме истински насаме със себе си?

Защо изобщо търсим този отговор - защото се тревожим, че не сме постигнали достатъчно, или защото сме любопитни към онова, което още не сме открили и преживели у себе си?

От най-ранна възраст се учим да описваме себе си чрез това, което имаме и което сме постигнали. Градим автобиографията си от дипломи, професии, успехи, роли и признания. Понякога и отношенията ни се превръщат в притежание и повод за гордост: казваме „имам семейство“, „имам партньор“, „имам много приятели“.

Неизбежно и даже много човешко е да се отъждествяваме с професията си, със знанията си, със статута си, със значимите си взаимоотношения. Всички полагаме много усилия, за да изградим тези измерения на живота си, и те далеч не са маловажни. Напротив - чрез тях удовлетворяваме ключови свои потребности като сигурност, принадлежност, признание и посока.

И все пак сякаш рядко си спомняме, че сме повече от всяко едно от тях. Повече сме дори от тяхната съвкупност.

Когато търсим отговора на въпроса „Кой съм аз?“ предимно в следващото си постижение или придобивка, не е учудващо, че удовлетворението ни най-често остава краткотрайно, а неизбежните промени или по-тихи и спокойни етапи в живота нерядко преживяваме като болезнена загуба на самите себе си.

След всяка покорена цел обаче се появява следващата, а усещането за недостатъчност, което ни гложди, остава ненаситено - не непременно защото ни липсва нещо, а защото сме свикнали да търсим себе си на място, където откриваме само част от себе си - своите роли, но не и цялата си същност.

Какво ни остава отвъд онова, което имаме и правим? Кои сме ние - не без постиженията и ролите си, ами освен тях?

Тези въпроси ще изследваме чрез водена дискусия и преживелищни опити в уъркшопа „Кой си ти отвъд всичко, което имаш?“. Уъркшопът е покана за една честна среща със себе си в компанията на други търсещи хора. Заедно ще разклатим някои от обичайните си отговори на въпроса „Кой съм аз?“. Ще рискуваме за малко да бъдем объркани, за да може с подкрепата на групата да потърсим себе си по начин, който рядко си позволяваме - не през постиженията, ролите и историите, които разказваме за себе си, а през живото преживяване на настоящия момент.

Ако тези въпроси отекват и у вас, ще се радвам да ги изследваме заедно.