Дора Прангаджийска

Биография

Дора Прангаджийска е Неорайхиански аналитичен психотерапевт, магистър по педагогика и психология. Преподавател. Занимава се с индивидуална и групова психотерапия. Води лекции, семинари и психотерапевтични работилници на различни теми. Специалист в работата с осиновени хора и родители, осиновили деца.

Автор на книгите „Благодаря ти, мамо! Пътят на осиновения от гнева до прошката“ и „Не за всичко са виновни родителите ни“.

Основател на „Психотерапевтичен и обучителен център АЛМА“.

Основател на Академия за телесна и интегративна психотерапия

Създател на деветмесечния психотерапевтичен процес „Да осиновим вътрешното си дете“

През 2018 г. е номинирана за „Златна ябълка“ за принос към правата и благосъстоянието на децата в България, връчвана от „Национална мрежа за децата“. През 2019 г. получава награда на Mila.bg и в. „24 часа“ „Вдъхновителки“.

За лекцията

Вътрешното дете е психична структура, която е резултат от отношението на родителите ни към нас като деца, както и от преживяванията ни с други значими фигури в детството.

Ако ранните ни години са били изпълнени с любов, със зряло родителско присъствие, то в нас живее едно спонтанно и обичано дете. Ако обаче родителите ни не са били в адекватна родителска роля, детето в нас е наранено, страдащо, недополучило и често очаква този дефицит да бъде запълнен от настоящи външни значими фигури – партньори, близки, а нерядко децата ни. Така както интернализираме детето в нас, така се сформира и друга психична структура – вътрешен родител. Това е интернализирана форма на родителя отвън. Т.е. каквито родители сме имали, в такива родители се превръщаме на самите себе си.

Много често стоим в обидата към родителите ни, в очакванията да осъзнаят и поправят грешките си, да ни дадат това, от което сме имали нужда там и тогава, а това може никога да не се случи. Единственият човек, който може да направи промяна в отношението си към нас и запълни тези дефицити сме ние самите. Заедно с болките, през които сме преминали и раните, които се събуждат в настоящето, в нас е силата и способността да направим едно любящо „осиновяване“ на детето в себе си.